May 14, 2014, 9:01 PM

Осъдена на безпокойство 

  Poetry
551 0 1

 

Не може друг да ме очаква като тебе.

Не може, мамо. Няма твоето сърце.

Осъдена е майката на безпокойство

за рожба свидна, за дете.

 

В молитви името ми пламенно изричаш.

Бог молиш грешките ми да прости.

От ветрове да бъда пощадена. 

Свещицата ми дълго да гори.

 

Ръцете ти обичам, мамо!

Били са здрви, хубави ръце.

След раждането първи са ме взели.

Огряло ме е най-красивото лице.

 

И двете, майчице, стареем...

Вървим със болка по хилядолетен път.

Каквото да се случи, те обичам!

Кръв от кръвта и плът от плът!

© Детелина Стефанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??