12 jun 2006, 16:41

Осъдена насън 

  Poesía
621 0 3
Там цветя не ще цъфтят отново,
лишено от живот е това поле.
Бризът сол посипва над тревата,
подарък от дълбокото море.
Бездънно... синьо... за небето ви разказвам,
за неговите светли висини,
надолу по брега безлюден,
когато облаците любят се с вълни.
Изгори ме слънце, както изгори тревата,
напролет ще се върна пак,
сега лежа върху земята
и бленувам островите в синкав мрак.
Копнея танцът ми да продължава
във приливи и отливи безкрай,
водата пясъкът да притежава...
но за мен отдавна няма рай.
Забравена съм и от Бога
и от дявол грешен тук,
истинската ми присъда
я сънувам за последен път.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??