forsaken_light (Роксана Медичи)
80 83
Jun 12, 2006, 4:41 PM

Осъдена насън 

  Poetry
625 0 3
Там цветя не ще цъфтят отново,
лишено от живот е това поле.
Бризът сол посипва над тревата,
подарък от дълбокото море.
Бездънно... синьо... за небето ви разказвам,
за неговите светли висини,
надолу по брега безлюден,
когато облаците любят се с вълни.
Изгори ме слънце, както изгори тревата,
напролет ще се върна пак,
сега лежа върху земята
и бленувам островите в синкав мрак.
Копнея танцът ми да продължава
във приливи и отливи безкрай,
водата пясъкът да притежава...
но за мен отдавна няма рай.
Забравена съм и от Бога
и от дявол грешен тук,
истинската ми присъда
я сънувам за последен път.

© Роксана Медичи All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??