Там цветя не ще цъфтят отново,
лишено от живот е това поле.
Бризът сол посипва над тревата,
подарък от дълбокото море.
Бездънно... синьо... за небето ви разказвам,
за неговите светли висини,
надолу по брега безлюден,
когато облаците любят се с вълни.
Изгори ме слънце, както изгори тревата,
напролет ще се върна пак,
сега лежа върху земята
и бленувам островите в синкав мрак. ...