Осъдена насън

12 июн. 2006 г., 16:41

Поэзия

5.0 / 3

764 0 3

Там цветя не ще цъфтят отново,
лишено от живот е това поле.
Бризът сол посипва над тревата,
подарък от дълбокото море.
Бездънно... синьо... за небето ви разказвам,
за неговите светли висини,
надолу по брега безлюден,
когато облаците любят се с вълни.
Изгори ме слънце, както изгори тревата,
напролет ще се върна пак,
сега лежа върху земята
и бленувам островите в синкав мрак. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

ОБEЩАНИЕ спазено
***

Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
Бэ О Гэ

Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
***

Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...

Ещё произведения »