klamer (Арсен)
2 0
3 jul 2008, 12:10

осъдени 

  Poesía » Otra
507 0 2
... защо осъдени души сме ние,
защо сурова трябва да е реалността
и животът пред очите ни да гние,
пропадащ бавно напред във вечността.
Останаха ни само спомени далечни,
останаха и последните мечти,
но запрашени, забравени и вечни,
затворени са зад непробиваеми стени.  
А казваха - приятел в нужда се познава,
но времето отвя думите във пропастта,
стените превърнаха се в крепост здрава,
боядисана в цветове на вечна самота.  
И на мечтите ни надянаха окови,
нека бавно да умират вътре в нас -
неизпълнени, а душите наши безкрай ще трови
споменът за блажен, отминал вече ги екстаз...

© Арсен Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • хареса ми браво Арсен
  • И на мечтите ни надянаха окови,
    нека бавно да умират вътре в нас -

    Силно казано, хареса ми стихът ти... Поздрав!
Propuestas
: ??:??