... защо осъдени души сме ние,
защо сурова трябва да е реалността
и животът пред очите ни да гние,
пропадащ бавно напред във вечността.
Останаха ни само спомени далечни,
останаха и последните мечти,
но запрашени, забравени и вечни,
затворени са зад непробиваеми стени.
А казваха - приятел в нужда се познава,
но времето отвя думите във пропастта,
стените превърнаха се в крепост здрава,
боядисана в цветове на вечна самота. ...