klamer (Арсен)
2 0
Jul 3, 2008, 12:10 PM

осъдени 

  Poetry » Other
508 0 2
... защо осъдени души сме ние,
защо сурова трябва да е реалността
и животът пред очите ни да гние,
пропадащ бавно напред във вечността.
Останаха ни само спомени далечни,
останаха и последните мечти,
но запрашени, забравени и вечни,
затворени са зад непробиваеми стени.  
А казваха - приятел в нужда се познава,
но времето отвя думите във пропастта,
стените превърнаха се в крепост здрава,
боядисана в цветове на вечна самота.  
И на мечтите ни надянаха окови,
нека бавно да умират вътре в нас -
неизпълнени, а душите наши безкрай ще трови
споменът за блажен, отминал вече ги екстаз...

© Арсен All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • хареса ми браво Арсен
  • И на мечтите ни надянаха окови,
    нека бавно да умират вътре в нас -

    Силно казано, хареса ми стихът ти... Поздрав!
Random works
: ??:??