Една тъга,една сама надежда | |||
душата си на друга ти дари | |||
незнаен път до тебе ме отвежда | |||
обичах те - сега ме остави | |||
Дълбоко аз сърцето свое нараних | |||
осъдих го без жал да те обича | |||
и когато днес до мен не те открих | |||
помолих го да спре да се отрича | |||
Една любов, тъй бързо я забравяш | |||
оставяш ме в нощта съвсем сама | |||
любовни клетви не към мен отправяш | |||
сега за тебе тя ще е света |
© Вилислава Пламенова Todos los derechos reservados
Поздрави и добре дошла, Вили!!!