1 нояб. 2006 г., 00:38

Осъдено сърце 

  Поэзия
592 0 3
Една тъга,една сама надежда
душата си на друга ти дари
незнаен път до тебе ме отвежда
обичах те - сега ме остави
Дълбоко аз сърцето свое нараних
осъдих го без жал да те обича
и когато днес до мен не те открих
помолих го да спре да се отрича
Една любов, тъй бързо я забравяш
оставяш ме в нощта съвсем сама
любовни клетви не към мен отправяш
сега за тебе тя ще е света

© Вилислава Пламенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??