1.11.2006 г., 0:38 ч.

Осъдено сърце 

  Поезия
658 0 3
Една тъга,една сама надежда
душата си на друга ти дари
незнаен път до тебе ме отвежда
обичах те - сега ме остави
Дълбоко аз сърцето свое нараних
осъдих го без жал да те обича
и когато днес до мен не те открих
помолих го да спре да се отрича
Една любов, тъй бързо я забравяш
оставяш ме в нощта съвсем сама
любовни клетви не към мен отправяш
сега за тебе тя ще е света

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилислава Пламенова Всички права запазени

Предложения
: ??:??