| Една тъга,една сама надежда | |||
| душата си на друга ти дари | |||
| незнаен път до тебе ме отвежда | |||
| обичах те - сега ме остави | |||
| Дълбоко аз сърцето свое нараних | |||
| осъдих го без жал да те обича | |||
| и когато днес до мен не те открих | |||
| помолих го да спре да се отрича | |||
| Една любов, тъй бързо я забравяш | |||
| оставяш ме в нощта съвсем сама | |||
| любовни клетви не към мен отправяш | |||
| сега за тебе тя ще е света | |||
© Вилислава Пламенова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
