Чувам с уши аз сърцето си
застинал в железен окоп.
Здраво стиснал калашник в дясната
с лявата достигащ до Бог.
В миг изтръпнал от осъзнание
че по скоро се моля за рая
вместо за победа с послание
преди края погрома желая.
Но не сме ли така ний устроени
макар и битките да са други.
Преди тях умовете умислени
крещят - победа и рай, нищо друго!!!!!!!