izera (Павел)
12 6
18 abr 2008, 7:27

осъзнание 

  Poesía
745 0 2

Тъне сърцето мое

пак във самота.

Като глупак

твоята любов

предадох аз.

Свободата твоя

аз потъпках

и за господар

на сърцето твое

аз се мислех.

За кавгите наши

само тебе обвинявах,

а вината своя не забелязвах.

И защо трябваше

чак, когато ме остави

аз да разбера,

че глупак съм аз,

а светица ти?

Ти за мен

съдба била си,

а аз третирах те

като играчка за нощта.

© Павел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??