izera (Павел)
12 6
18 апр. 2008 г., 07:27

осъзнание 

  Поэзия
747 0 2

Тъне сърцето мое

пак във самота.

Като глупак

твоята любов

предадох аз.

Свободата твоя

аз потъпках

и за господар

на сърцето твое

аз се мислех.

За кавгите наши

само тебе обвинявах,

а вината своя не забелязвах.

И защо трябваше

чак, когато ме остави

аз да разбера,

че глупак съм аз,

а светица ти?

Ти за мен

съдба била си,

а аз третирах те

като играчка за нощта.

© Павел Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??