izera (Павел) izera (Павел)
12
Apr 18, 2008, 7:27 AM

осъзнание

  Poetry
963 0 2

Тъне сърцето мое

пак във самота.

Като глупак

твоята любов

предадох аз.

Свободата твоя

аз потъпках

и за господар

на сърцето твое

аз се мислех.

За кавгите наши

само тебе обвинявах,

а вината своя не забелязвах.

И защо трябваше

чак, когато ме остави

аз да разбера,

че глупак съм аз,

а светица ти?

Ти за мен

съдба била си,

а аз третирах те

като играчка за нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павел All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0