izera (Павел)
12 6
Apr 18, 2008, 7:27 AM

осъзнание 

  Poetry
746 0 2

Тъне сърцето мое

пак във самота.

Като глупак

твоята любов

предадох аз.

Свободата твоя

аз потъпках

и за господар

на сърцето твое

аз се мислех.

За кавгите наши

само тебе обвинявах,

а вината своя не забелязвах.

И защо трябваше

чак, когато ме остави

аз да разбера,

че глупак съм аз,

а светица ти?

Ти за мен

съдба била си,

а аз третирах те

като играчка за нощта.

© Павел All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??