Тъне сърцето мое
пак във самота.
Като глупак
твоята любов
предадох аз.
Свободата твоя
аз потъпках
и за господар
на сърцето твое
аз се мислех.
За кавгите наши
само тебе обвинявах,
а вината своя не забелязвах.
И защо трябваше
чак, когато ме остави
аз да разбера,
че глупак съм аз,
а светица ти?
Ти за мен
съдба била си,
а аз третирах те
като играчка за нощта.
© Павел All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
