осъзнание
Тъне сърцето мое
пак във самота.
Като глупак
твоята любов
предадох аз.
Свободата твоя
аз потъпках
и за господар
на сърцето твое
аз се мислех.
За кавгите наши
само тебе обвинявах,
а вината своя не забелязвах.
И защо трябваше
чак, когато ме остави
аз да разбера,
че глупак съм аз,
а светица ти?
Ти за мен
съдба била си,
а аз третирах те
като играчка за нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павел Всички права запазени
