Зловещо застрелваш ме с двете си очи...
Присмехулно питаш: "Не усети ли?"
Аз отдавна спрях да съм подвластна на твоята болка,
да страдам вече мога...
С всеки ден си давам сметка,
че това било е...
и пронизва ме зловеща тръпка...
Питам се: "Толкова ли бях заслепена от твоята особа,
че бях готова в огъня да стъпя босонога???"
Очите са ми вече врагове - нямам доверие на тях!
Сърцето ми ранено е от грях и няма как със него да се стопля!
Ела в ума ми, в душата ми се настани, че там е тихо и вали! ...