Зловещо застрелваш ме с двете си очи...

Присмехулно питаш: "Не усети ли?"

Аз отдавна спрях да съм подвластна на твоята болка, 

да страдам вече мога...

С всеки ден си давам сметка, 

че това било е... 

и пронизва ме зловеща тръпка...

Питам се: "Толкова ли бях заслепена от твоята особа, 

че бях готова в огъня да стъпя босонога???"

Очите са ми вече врагове - нямам доверие на тях!

Сърцето ми ранено е от грях и няма как със него да се стопля!

Ела  в ума ми, в душата ми се настани, че там е тихо и вали!

Ела, покажи ми твоя свят, че там да те открия и да те обичам до несвяст!

Ти различен си,  с това ли ме плени?

Или ще ме раниш повече от него и преди?