28.05.2011 г., 11:05

Осъзнато

861 0 1

Зловещо застрелваш ме с двете си очи...

Присмехулно питаш: "Не усети ли?"

Аз отдавна спрях да съм подвластна на твоята болка, 

да страдам вече мога...

С всеки ден си давам сметка, 

че това било е... 

и пронизва ме зловеща тръпка...

Питам се: "Толкова ли бях заслепена от твоята особа, 

че бях готова в огъня да стъпя босонога???"

Очите са ми вече врагове - нямам доверие на тях!

Сърцето ми ранено е от грях и няма как със него да се стопля!

Ела  в ума ми, в душата ми се настани, че там е тихо и вали!

Ела, покажи ми твоя свят, че там да те открия и да те обичам до несвяст!

Ти различен си,  с това ли ме плени?

Или ще ме раниш повече от него и преди?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фатиме Тибер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...