~iSkRiCa~ (Свобода)
99 141
5 abr 2008, 11:55

Осъзнатото време  

  Poesía
960 0 3
На дъното на пропаст черна,
в бездната от восъчни криле,
усмивката съзрях неверна,
която във живота ме закле.

Върба заплака вместо мене,
приюти ме нощното небе,
че евтино е мойто време,
и раят звънко ме зове.

Сърцето ми от смут прескочи,
първия си дъх плених,
когато сянката ми ме надскочи,
сълзи от шепите си пих.

Просякиня станах на мечти,
в страха си се затворих,
времето ми да не отлети,
всички мостове съборих.

© Свобода Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубав стих!Поздрав!
  • Хареса ми. Браво
  • Много е хубаво!
    "Просякиня станах на мечти,
    в страха си се затворих,
    времето ми да не отлети,
    всички мостове съборих."Всички го правим ,но малко можем да си го признаем!Браво на теб !Поздравления!
Propuestas
: ??:??