Осъзнатото време

5.04.2008 г., 11:55 ч.

Поезия

1019 0 3

На дъното на пропаст черна,
в бездната от восъчни криле,
усмивката съзрях неверна,
която във живота ме закле.
Върба заплака вместо мене,
приюти ме нощното небе,
че евтино е мойто време,
и раят звънко ме зове.
Сърцето ми от смут прескочи,
първия си дъх плених,
когато сянката ми ме надскочи,
сълзи от шепите си пих. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Осъзнатото време

Искате да прочетете повече?

Предложения