Осъзнатото време
На дъното на пропаст черна,
в бездната от восъчни криле,
усмивката съзрях неверна,
която във живота ме закле.
Върба заплака вместо мене,
приюти ме нощното небе,
че евтино е мойто време,
и раят звънко ме зове.
Сърцето ми от смут прескочи,
първия си дъх плених,
когато сянката ми ме надскочи,
сълзи от шепите си пих.
Просякиня станах на мечти,
в страха си се затворих,
времето ми да не отлети,
всички мостове съборих.
в бездната от восъчни криле,
усмивката съзрях неверна,
която във живота ме закле.
Върба заплака вместо мене,
приюти ме нощното небе,
че евтино е мойто време,
и раят звънко ме зове.
Сърцето ми от смут прескочи,
първия си дъх плених,
когато сянката ми ме надскочи,
сълзи от шепите си пих.
Просякиня станах на мечти,
в страха си се затворих,
времето ми да не отлети,
всички мостове съборих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Свобода Всички права запазени
