Осъзнатото време

Apr 5, 2008, 11:55 AM

Poetry

1039 0 3

На дъното на пропаст черна,
в бездната от восъчни криле,
усмивката съзрях неверна,
която във живота ме закле.
Върба заплака вместо мене,
приюти ме нощното небе,
че евтино е мойто време,
и раят звънко ме зове.
Сърцето ми от смут прескочи,
първия си дъх плених,
когато сянката ми ме надскочи,
сълзи от шепите си пих. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Осъзнатото време

Want to read more?

Random works