mira-radi (Христина Радомирова)
156 296
24 may 2015, 10:38

Осъзнаване 

  Poesía
509 0 2

ОСЪЗНАВАНЕ

 

Поредната илюзия си тръгна!

Застрелян миг. Затръшната врата.

Защо се смея? Защото ми е тъжно!

В ръцете ми – изкуствени цветя…

 

И спуска се над мене самотата,

тежи като надиплен сив воал.

А ти си някъде далеч оттатък –

измислен спомен, болката събрал…

 

Но всъщност знам, че ти не съществуваш.

Измислих те, за да ме има мен.

Светът е някак странно нарисуван,

с боите на сърцето оцветен!

 

© Христина Радомирова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??