Осъзнаване
ОСЪЗНАВАНЕ
Поредната илюзия си тръгна!
Застрелян миг. Затръшната врата.
Защо се смея? Защото ми е тъжно!
В ръцете ми – изкуствени цветя…
И спуска се над мене самотата,
тежи като надиплен сив воал.
А ти си някъде далеч оттатък –
измислен спомен, болката събрал…
Но всъщност знам, че ти не съществуваш.
Измислих те, за да ме има мен.
Светът е някак странно нарисуван,
с боите на сърцето оцветен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Радомирова Всички права запазени
