mira-radi (Христина Радомирова)
156 296
24.05.2015 г., 10:38 ч.

Осъзнаване 

  Поезия
508 0 2

ОСЪЗНАВАНЕ

 

Поредната илюзия си тръгна!

Застрелян миг. Затръшната врата.

Защо се смея? Защото ми е тъжно!

В ръцете ми – изкуствени цветя…

 

И спуска се над мене самотата,

тежи като надиплен сив воал.

А ти си някъде далеч оттатък –

измислен спомен, болката събрал…

 

Но всъщност знам, че ти не съществуваш.

Измислих те, за да ме има мен.

Светът е някак странно нарисуван,

с боите на сърцето оцветен!

 

© Христина Радомирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??