Осъзнаване

May 24, 2015, 10:38 AM

Poetry

438 0 2

ОСЪЗНАВАНЕ

Поредната илюзия си тръгна!

Застрелян миг. Затръшната врата.

Защо се смея? Защото ми е тъжно!

В ръцете ми – изкуствени цветя…

И спуска се над мене самотата,

тежи като надиплен сив воал.

А ти си някъде далеч оттатък –

измислен спомен, болката събрал…

Но всъщност знам, че ти не съществуваш.

Измислих те, за да ме има мен.

Светът е някак странно нарисуван,

с боите на сърцето оцветен!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

milkokanchev62 (Милко Кънчев)

2015-05-24T13:03:07+03:00

И без илюзии, те има!... Поздравления и за Празника
Самодива (Вики)

2015-05-24T12:47:38+03:00

Илюзиите, без които няма как да сме живи... Честит празник, Хрис!