6 nov 2009, 11:43

Осъзнаване

874 0 2

Изоставена къща,

 

старчески плач,

 

цигарен дим,

 

суетата се показа

 

зад прозореца

 

и доволно се прозя.

 

 

 

Хората навън,

 

обезверели, чакаха я...

 

 

 

... скромността, отдавна

 

беше в недостиг,

 

егоизмът, изкачен на пиедестал,

 

небето плачеше,

 

не даваше сигнал...

 

... надеждата - изчерпана.

 

 

 

Навън отново

 

черни хроники,

 

лица в гримаса,

 

усмивки злобни, смутено

 

търсеха си мястото...

 

 

 

... но това

 

не бе достатъчно.

 

 

 

Летейки причудливо,

 

вярата се върна

 

и преобрази се в шарени балони,

 

закачливо, дъгата се протегна

 

да си вземе от цветовете им...

 

 

 

... Пълна къща,

 

детски смях,

 

ароматно кафе,

 

щастието гледаше

 

през прозореца

 

и се усмихна

 

на възможността да се разнесе,

 

 където хората отдавна

 

бяха  уморени, от обезвереност.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ежедневие-проза,чувство-стих...Харесва ми начина на израз в твоите неща,тази комбинация,за което те поздравявам.Продължавам да те чета.
  • Осъзнаване. Твоят стих е хубав.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...