Slaveya (Славка)
116 874
6.11.2009 г., 11:43 ч.

Осъзнаване 

  Поезия » Бели стихове
502 0 2

Изоставена къща,

 

старчески плач,

 

цигарен дим,

 

суетата се показа

 

зад прозореца

 

и доволно се прозя.

 

 

 

Хората навън,

 

обезверели, чакаха я...

 

 

 

... скромността, отдавна

 

беше в недостиг,

 

егоизмът, изкачен на пиедестал,

 

небето плачеше,

 

не даваше сигнал...

 

... надеждата - изчерпана.

 

 

 

Навън отново

 

черни хроники,

 

лица в гримаса,

 

усмивки злобни, смутено

 

търсеха си мястото...

 

 

 

... но това

 

не бе достатъчно.

 

 

 

Летейки причудливо,

 

вярата се върна

 

и преобрази се в шарени балони,

 

закачливо, дъгата се протегна

 

да си вземе от цветовете им...

 

 

 

... Пълна къща,

 

детски смях,

 

ароматно кафе,

 

щастието гледаше

 

през прозореца

 

и се усмихна

 

на възможността да се разнесе,

 

 където хората отдавна

 

бяха  уморени, от обезвереност.

 

 

 

 

© Славка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ежедневие-проза,чувство-стих...Харесва ми начина на израз в твоите неща,тази комбинация,за което те поздравявам.Продължавам да те чета.
  • Осъзнаване. Твоят стих е хубав.
Предложения
: ??:??