Осъзнаване
Изоставена къща,
старчески плач,
цигарен дим,
суетата се показа
зад прозореца
и доволно се прозя.
Хората навън,
обезверели, чакаха я...
... скромността, отдавна
беше в недостиг,
егоизмът, изкачен на пиедестал,
небето плачеше,
не даваше сигнал...
... надеждата - изчерпана.
Навън отново
черни хроники,
лица в гримаса,
усмивки злобни, смутено
търсеха си мястото...
... но това
не бе достатъчно.
Летейки причудливо,
вярата се върна
и преобрази се в шарени балони,
закачливо, дъгата се протегна
да си вземе от цветовете им...
... Пълна къща,
детски смях,
ароматно кафе,
щастието гледаше
през прозореца
и се усмихна
на възможността да се разнесе,
където хората отдавна
бяха уморени, от обезвереност.
© Славка All rights reserved.
