4 abr 2023, 11:52

Осъзнаване

504 0 0

Осъзнаване

 

 

Къде сме ние?

Кое е мястото наше - знаем ли?

 

Сражават се тайно и явно уж-другарите 

Тъпият-умният кой-кой е. 

Не възприема той нещо - означава какво?

На пълната кофа с вода за какво ѝ е още вода?

 

Врагът външен не е враг истински .

"Оплаква се" Дубарова Петя, момиче-поетеса фатална, уважавана-ценена-прославена.

В стиха-песен "Сбогом лято" - 

"Червена ми рокля в гардероба посърнала-измачкана лежи."

Какво пречи тогава - роклята съща тази,

 

В гардероба място почтенно да заеме.

Има в нас слабости скрити 

(не ценим "роклите" свои).

Предатели и врагове са те истински,

Враговете външни обаче, престъпили 

чертата Средна -

 

На наказание също съответно подлежат.

Ако дела други, или застъпници други,

Не ги поставят в светлина Нова.

Мисъл-преценка нужна е тук,

Но да внимават - казал бих аз!

 

Самокритичен и скромен старай се-бъди!

На другите-себе си не пречи!

Има обаче нещо фатално определено.

От посоката-пътя, по които вървим!

 

Посоката и пътя от нас предопределени,

Увереност дават ни - прави сме!

И какво правим тогава:

Сблъсък-съд-война, неизбежни стават!

Те нападат - ние наказваме.

Ха сега де! Накъде?

 

Лесничея

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леснич Велесов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...