4 апр. 2023 г., 11:52

Осъзнаване

503 0 0

Осъзнаване

 

 

Къде сме ние?

Кое е мястото наше - знаем ли?

 

Сражават се тайно и явно уж-другарите 

Тъпият-умният кой-кой е. 

Не възприема той нещо - означава какво?

На пълната кофа с вода за какво ѝ е още вода?

 

Врагът външен не е враг истински .

"Оплаква се" Дубарова Петя, момиче-поетеса фатална, уважавана-ценена-прославена.

В стиха-песен "Сбогом лято" - 

"Червена ми рокля в гардероба посърнала-измачкана лежи."

Какво пречи тогава - роклята съща тази,

 

В гардероба място почтенно да заеме.

Има в нас слабости скрити 

(не ценим "роклите" свои).

Предатели и врагове са те истински,

Враговете външни обаче, престъпили 

чертата Средна -

 

На наказание също съответно подлежат.

Ако дела други, или застъпници други,

Не ги поставят в светлина Нова.

Мисъл-преценка нужна е тук,

Но да внимават - казал бих аз!

 

Самокритичен и скромен старай се-бъди!

На другите-себе си не пречи!

Има обаче нещо фатално определено.

От посоката-пътя, по които вървим!

 

Посоката и пътя от нас предопределени,

Увереност дават ни - прави сме!

И какво правим тогава:

Сблъсък-съд-война, неизбежни стават!

Те нападат - ние наказваме.

Ха сега де! Накъде?

 

Лесничея

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леснич Велесов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...