Осъзнаване

Къде сме ние?

Кое е мястото наше - знаем ли?

Сражават се тайно и явно уж-другарите 

Тъпият-умният кой-кой е. 

Не възприема той нещо - означава какво?

На пълната кофа с вода за какво ѝ е още вода?

Врагът външен не е враг истински .

"Оплаква се" Дубарова Петя, момиче-поетеса фатална, уважавана-ценена-прославена.

В стиха-песен "Сбогом лято" - 

"Червена ми рокля в гардероба посърнала-измачкана лежи."

Какво пречи тогава - роклята съща тази,

В гардероба място почтенно да заеме.

Има в нас слабости скрити 

(не ценим "роклите" свои).

Предатели и врагове са те истински,

Враговете външни обаче, престъпили 

чертата Средна -

На наказание също съответно подлежат.

Ако дела други, или застъпници други,

Не ги поставят в светлина Нова.

Мисъл-преценка нужна е тук,

Но да внимават - казал бих аз!

Самокритичен и скромен старай се-бъди!

На другите-себе си не пречи!

Има обаче нещо фатално определено.

От посоката-пътя, по които вървим!

Посоката и пътя от нас предопределени,

Увереност дават ни - прави сме!

И какво правим тогава:

Сблъсък-съд-война, неизбежни стават!

Те нападат - ние наказваме.

Ха сега де! Накъде?

Лесничея