4.04.2023 г., 11:52

Осъзнаване

496 0 0

Осъзнаване

 

 

Къде сме ние?

Кое е мястото наше - знаем ли?

 

Сражават се тайно и явно уж-другарите 

Тъпият-умният кой-кой е. 

Не възприема той нещо - означава какво?

На пълната кофа с вода за какво ѝ е още вода?

 

Врагът външен не е враг истински .

"Оплаква се" Дубарова Петя, момиче-поетеса фатална, уважавана-ценена-прославена.

В стиха-песен "Сбогом лято" - 

"Червена ми рокля в гардероба посърнала-измачкана лежи."

Какво пречи тогава - роклята съща тази,

 

В гардероба място почтенно да заеме.

Има в нас слабости скрити 

(не ценим "роклите" свои).

Предатели и врагове са те истински,

Враговете външни обаче, престъпили 

чертата Средна -

 

На наказание също съответно подлежат.

Ако дела други, или застъпници други,

Не ги поставят в светлина Нова.

Мисъл-преценка нужна е тук,

Но да внимават - казал бих аз!

 

Самокритичен и скромен старай се-бъди!

На другите-себе си не пречи!

Има обаче нещо фатално определено.

От посоката-пътя, по които вървим!

 

Посоката и пътя от нас предопределени,

Увереност дават ни - прави сме!

И какво правим тогава:

Сблъсък-съд-война, неизбежни стават!

Те нападат - ние наказваме.

Ха сега де! Накъде?

 

Лесничея

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...