25 abr 2012, 10:45

От чудо и сълза

  Poesía » Otra
1.3K 0 17

ОТ ЧУДО И СЪЛЗА

                                      

„От глина са направени  мъжете...

 Жените сме от чудо...

 И  сълза...“

                   Мира Дойчинова

 

 

От кал си,човече! Разбра ли?

А аз от реброто ти... Боже,

тез приказки древни заспали

са в твоето царствено ложе.

 

Не бива да споря със Тебе.

То моето безразсъдство

е смахнато и непотребно.

И само в стиха ми присъства.

 

... От кал си, човече, и често

във локвата търсиш утеха...

А женската, святата същност

прилежно почиства ти дрехата,

 

душата и всичко наоколо...

Тя прави го с нежност. Уют

и светена вода е. А колко

ти трябва... И вече си друг!

 

Тя чудо е! Вдишваш го. Дишаш...

Сълзата, с която те ражда,

измива калта ти излишна...

Спасява от вечната жажда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересна философия - сякаш жените не сме от кал и калта не ни привлича..Особено като решим да рушим!...Но не утеха е калта, а отмъщение за нашето безбожно, скотско отношение - изхвърляме се тук и там, а равновесието е нещо като срам..С двата крака на Земята и бистра да ни е главата..В бистри води да напредваме, с бистри струи да се борим, а не в блатата да засядаме и с калища да си говорим..Пиши по-често, моля! Щесе радвам да те чета - навеждаш ме на интересни мисли, според мен..
  • Женската същност
    сътворена от чудо,
    нежност и сълза.
  • Поздравления!!!
  • Ангел,споделям коментара ти,но на майката ще си останем длъжници.
    Макар че съществуват пробиви и в тая посока.
    Благодаря!
    Сърдечен поздрав на всички за добрата дума!!!
  • Апотеоз на жената. Чудесно! Някои дори го заслужават.
    Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...