25 апр. 2012 г., 10:45

От чудо и сълза

1.3K 0 17

ОТ ЧУДО И СЪЛЗА

                                      

„От глина са направени  мъжете...

 Жените сме от чудо...

 И  сълза...“

                   Мира Дойчинова

 

 

От кал си,човече! Разбра ли?

А аз от реброто ти... Боже,

тез приказки древни заспали

са в твоето царствено ложе.

 

Не бива да споря със Тебе.

То моето безразсъдство

е смахнато и непотребно.

И само в стиха ми присъства.

 

... От кал си, човече, и често

във локвата търсиш утеха...

А женската, святата същност

прилежно почиства ти дрехата,

 

душата и всичко наоколо...

Тя прави го с нежност. Уют

и светена вода е. А колко

ти трябва... И вече си друг!

 

Тя чудо е! Вдишваш го. Дишаш...

Сълзата, с която те ражда,

измива калта ти излишна...

Спасява от вечната жажда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересна философия - сякаш жените не сме от кал и калта не ни привлича..Особено като решим да рушим!...Но не утеха е калта, а отмъщение за нашето безбожно, скотско отношение - изхвърляме се тук и там, а равновесието е нещо като срам..С двата крака на Земята и бистра да ни е главата..В бистри води да напредваме, с бистри струи да се борим, а не в блатата да засядаме и с калища да си говорим..Пиши по-често, моля! Щесе радвам да те чета - навеждаш ме на интересни мисли, според мен..
  • Женската същност
    сътворена от чудо,
    нежност и сълза.
  • Поздравления!!!
  • Ангел,споделям коментара ти,но на майката ще си останем длъжници.
    Макар че съществуват пробиви и в тая посока.
    Благодаря!
    Сърдечен поздрав на всички за добрата дума!!!
  • Апотеоз на жената. Чудесно! Някои дори го заслужават.
    Поздрави!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....