25 апр. 2012 г., 10:45

От чудо и сълза

1.3K 0 17

ОТ ЧУДО И СЪЛЗА

                                      

„От глина са направени  мъжете...

 Жените сме от чудо...

 И  сълза...“

                   Мира Дойчинова

 

 

От кал си,човече! Разбра ли?

А аз от реброто ти... Боже,

тез приказки древни заспали

са в твоето царствено ложе.

 

Не бива да споря със Тебе.

То моето безразсъдство

е смахнато и непотребно.

И само в стиха ми присъства.

 

... От кал си, човече, и често

във локвата търсиш утеха...

А женската, святата същност

прилежно почиства ти дрехата,

 

душата и всичко наоколо...

Тя прави го с нежност. Уют

и светена вода е. А колко

ти трябва... И вече си друг!

 

Тя чудо е! Вдишваш го. Дишаш...

Сълзата, с която те ражда,

измива калта ти излишна...

Спасява от вечната жажда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересна философия - сякаш жените не сме от кал и калта не ни привлича..Особено като решим да рушим!...Но не утеха е калта, а отмъщение за нашето безбожно, скотско отношение - изхвърляме се тук и там, а равновесието е нещо като срам..С двата крака на Земята и бистра да ни е главата..В бистри води да напредваме, с бистри струи да се борим, а не в блатата да засядаме и с калища да си говорим..Пиши по-често, моля! Щесе радвам да те чета - навеждаш ме на интересни мисли, според мен..
  • Женската същност
    сътворена от чудо,
    нежност и сълза.
  • Поздравления!!!
  • Ангел,споделям коментара ти,но на майката ще си останем длъжници.
    Макар че съществуват пробиви и в тая посока.
    Благодаря!
    Сърдечен поздрав на всички за добрата дума!!!
  • Апотеоз на жената. Чудесно! Някои дори го заслужават.
    Поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...