25.04.2012 г., 10:45

От чудо и сълза

1.3K 0 17

ОТ ЧУДО И СЪЛЗА

                                      

„От глина са направени  мъжете...

 Жените сме от чудо...

 И  сълза...“

                   Мира Дойчинова

 

 

От кал си,човече! Разбра ли?

А аз от реброто ти... Боже,

тез приказки древни заспали

са в твоето царствено ложе.

 

Не бива да споря със Тебе.

То моето безразсъдство

е смахнато и непотребно.

И само в стиха ми присъства.

 

... От кал си, човече, и често

във локвата търсиш утеха...

А женската, святата същност

прилежно почиства ти дрехата,

 

душата и всичко наоколо...

Тя прави го с нежност. Уют

и светена вода е. А колко

ти трябва... И вече си друг!

 

Тя чудо е! Вдишваш го. Дишаш...

Сълзата, с която те ражда,

измива калта ти излишна...

Спасява от вечната жажда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересна философия - сякаш жените не сме от кал и калта не ни привлича..Особено като решим да рушим!...Но не утеха е калта, а отмъщение за нашето безбожно, скотско отношение - изхвърляме се тук и там, а равновесието е нещо като срам..С двата крака на Земята и бистра да ни е главата..В бистри води да напредваме, с бистри струи да се борим, а не в блатата да засядаме и с калища да си говорим..Пиши по-често, моля! Щесе радвам да те чета - навеждаш ме на интересни мисли, според мен..
  • Женската същност
    сътворена от чудо,
    нежност и сълза.
  • Поздравления!!!
  • Ангел,споделям коментара ти,но на майката ще си останем длъжници.
    Макар че съществуват пробиви и в тая посока.
    Благодаря!
    Сърдечен поздрав на всички за добрата дума!!!
  • Апотеоз на жената. Чудесно! Някои дори го заслужават.
    Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...