Мисля си, не ù е никак лесно.
Не ù е вечно на гърдите леко.
Дали зова я "майко", или "сестро",
- скита все по стръмните пътеки.
Но нека днес, на тоя ден поне,
да стихнат бурите на челото ù мило,
в нозете ù да падне цялата вселена.
От кой незнаен извор черпи сили,
пламенно все тъй за да обича
изстрадалата ù, отрудена душа?
О, тя ще има своя миг величие
- от днес до края на света.
© Александър Todos los derechos reservados