9 мар. 2013 г., 03:26  

От днес до края на света

671 0 1

Мисля си, не ù е никак лесно.
Не ù е вечно на гърдите леко.
Дали зова я "майко", или "сестро",
- скита все по стръмните пътеки.

Но нека днес, на тоя ден поне,
да стихнат бурите на челото ù мило,
в нозете ù да падне цялата вселена.
От кой незнаен извор черпи сили,

пламенно все тъй за да обича
изстрадалата ù, отрудена душа?
О, тя ще има своя миг величие
- от днес до края на света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Старахотен стих!Чувствата ти са майсторски претворени в стих!Много ми хареса!Пиши...още.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...