14 dic 2012, 11:16

От другата страна

  Poesía » Civil
768 0 1

Настъпват празници отново

и трескаво кипи градът милионен,

очаква Рождество Христово.

А някъде това е само спомен.

 

Села, от картата изтрити,

тъмнеят в пустошта, мълчат злокобни. 

Жалеят къщите разбити

за веселите празненства народни.

 

Хоро на къра се извива,

от бъчвите се лее руйно вино ...

Историята ги закрива –

след време ще ги гледаме на кино.

 

Пресъхналите бъчви креят в мрака,

пропукват със въздишки тежки.

Студени са камината, оджакът –

и виното, и хлябът са купешки.

 

Над градовете звън полита,

на тържеството светло всички кани.

В тържествения звън се вплита

плачът на изоставени камбани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валерия Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...