Настъпват празници отново
и трескаво кипи градът милионен,
очаква Рождество Христово.
А някъде това е само спомен.
Села, от картата изтрити,
тъмнеят в пустошта, мълчат злокобни.
Жалеят къщите разбити
за веселите празненства народни.
Хоро на къра се извива,
от бъчвите се лее руйно вино ...
Историята ги закрива –
след време ще ги гледаме на кино. ...