14 dic 2012, 11:16

От другата страна

  Poesía » Civil
769 0 1

Настъпват празници отново

и трескаво кипи градът милионен,

очаква Рождество Христово.

А някъде това е само спомен.

 

Села, от картата изтрити,

тъмнеят в пустошта, мълчат злокобни. 

Жалеят къщите разбити

за веселите празненства народни.

 

Хоро на къра се извива,

от бъчвите се лее руйно вино ...

Историята ги закрива –

след време ще ги гледаме на кино.

 

Пресъхналите бъчви креят в мрака,

пропукват със въздишки тежки.

Студени са камината, оджакът –

и виното, и хлябът са купешки.

 

Над градовете звън полита,

на тържеството светло всички кани.

В тържествения звън се вплита

плачът на изоставени камбани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валерия Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....