Настъпват празници отново

и трескаво кипи градът милионен,

очаква Рождество Христово.

А някъде това е само спомен.

Села, от картата изтрити,

тъмнеят в пустошта, мълчат злокобни. 

Жалеят къщите разбити

за веселите празненства народни.

Хоро на къра се извива,

от бъчвите се лее руйно вино ...

Историята ги закрива –

след време ще ги гледаме на кино.

Пресъхналите бъчви креят в мрака,

пропукват със въздишки тежки.

Студени са камината, оджакът –

и виното, и хлябът са купешки.

Над градовете звън полита,

на тържеството светло всички кани.

В тържествения звън се вплита

плачът на изоставени камбани.