От другата страна на бариерата...
посветено
Небето ми - осеяно с бездомност...
Забравила ключа си във предверието
не търся вече вярната посока,
от другата страна на бариерата...
Сбогувам се... Отново се сбогувам...
И пиша стих, преглъщайки горчивото.
Един приятел тръгна да пътува
натам, където спирката „Завинаги”
приема безотказно и безредно
добри и лоши, бедни и богати...
От другата страна на бариерата
останала съм. За да ги изпращам...
Все по-сама... И все по-непознати
край мен живеят и си правят планове,
в които аз не си откривам мястото...
Навярно, може би, ведно с душата си,
от другата страна на бариерата
пренесла съм очакване и спомени,
пренесла съм частици от сърцето си,
най-важното от мен и най-основното...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дочка Василева Todos los derechos reservados
