посветено
Небето ми - осеяно с бездомност...
Забравила ключа си във предверието
не търся вече вярната посока,
от другата страна на бариерата...
Сбогувам се... Отново се сбогувам...
И пиша стих, преглъщайки горчивото.
Един приятел тръгна да пътува
натам, където спирката „Завинаги”
приема безотказно и безредно
добри и лоши, бедни и богати...
От другата страна на бариерата ...