limeruna (Йоана)
565 3355
6 nov 2020, 11:09

От двете страни на часовника 

  Poesía
395 7 21

 

От двете страни на часовника

 

И може би съдбата ти е с мен,

Макар и кратко - бяхме в небесата. 

Едни живеят само ден по ден,

а други - заживяват и в мечтата.

 

Не искам да ме чувстваш като миг,

да чакаш ден по ден да ти се случа.

Стремежът да сме двама е велик.

Съдбата си в очите ти да уча.

 

Дори в това да има самота.

Дори в ума минутите да режат

плътта - една врата в реалността,

зад нея - звездоликите валежи.

 

Звездите са безбройно много, знам.

Оттам ни връща мъката за кратко.

Секундата не мога да ти дам,

от времето прелиствана тетрадка.

 

Макар да има много да боли,

това е жаден опит да отключи 

сънят, като блещука и вали, 

пътеки на гора, неземен ручей, 

 

портал към вечността, уханно пи. 

Посоката на слънце и надежда, 

преди без нас отново да заспи, 

развива от най-залезната прежда.

 

Единият ѝ край в дланта ти бди,

а другият към моята танцува.

Разнищена любов дъжда реди,

земята и небето да преплува.

 

Не искам да ме чувстваш като миг,

а искам като ден да ти се случвам.

На птицата - гласът ѝ е велик,

защото не копнее да получи.

 

На изгрева - ликът му е живот,

защото за живота се раздава

и слънце в тананикащ хоризонт

ключе за всеки златен миг заравя.

 

Часовникът опитва да брои,

но някак все еднакъв миг достига, 

дъгата има бляскави бои

и в центъра е малка чучулига.

 

Душата - покрай нея е река.

Дори в ума минутите да режат.

Не искам покрай теб да изтека, 

а дом да съм за мъничка надежда. 

 

© Йоана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • След коментара на Ина с призив да я блокирам, и изчезването на коментарите ѝ тук, някой може да реши, че съм я блокирала: нека да е ясно, че не аз съм я блокирала, а явно тя мен. Не знам по каква причина. Никога не съм се занимавала с нея, не я познавам, не знам каква е причината да ме блокира. Никого не съм блокирала и всеки е свободен да ме коментира, както иска, и винаги ще бъде така. Но ако някой си мисли, че критика = заяждане, нека си помисли пак. Целта на критиката не е да събори автор и да му убие вдъхновението, целта на критиката е да е обективна и да каже нещо смислено. Колкото повече емоция в една критика, колкото по-малко разсъждения, толкова по-зле. Смятам, че тук се развиват не само писатели, но и читатели, и е нормално и те да знаят, че от тях не се очаква просто да хвърлят разнородни забележки, когато не са в настроение, без да мислят за автора. Авторите все пак са тук заради читателите, не само заради себе си, и уважението е необходимо.
  • Йоана, моля, блокирай ме. Че ме сърбят много ръцете. Това е искрена молба към теб! И към другите разбира се, с уважение, че са им издържали нервите до тук. Ако сметнат за необходимо. Последното, което ще кажа на тази страница е - бъди жива и здрава. Това е важното.
  • Аз не пиша ниски оценки, просто защото не ги харесвам - в сайт за лично творчество!, но това е вече тема за форума. Оценките в училище са друга работа. Там учителите учат децата на нещо. Всеки е свободен да ме чете или да не ме чете, в никакъв случай не искам някой да ме чете, ако това му създава неприятно усещане, и съжалявам, ако така се е получило, Ина.
  • Ясно. Очаквах така да ми отговориш, защото ти съдиш за другите по себе си. Сега разбрах какво е оценката за теб. Горките ти бъдещи ученици... но как да е... Знаеш ли, като бях ученичка най-много ме разстройваха шестиците. Особено като ги получавах от учителката от литература, без да се замисли даже. А в живота двойките ме докараха до тук, до където съм. И съм удовлетворена от тях. И благодарна. Няма да те чета повече, спокойно, за коментар да не говорим, а за ниска оценка - абсурд! Абе, има толкова други неща за четене и мислене...ще се оправя някак. Благодаря ти. Между другото гооо ахед..напиши ми някоя друга двойка на стихотворенията. И не ми обяснявай причините. Тц! Те са ми ясни. Но ще знам, че си се успокоила и това ми стига.
  • Ако човек не може да се аргументира, не бива да смъква оценки. Това е моето мнение. Вярваш или не, има много хора, които се засягат, когато им смъкнат оценката. Защото тя е символ на омраза, неприязън, неодобрение или кой знае какво - и започва едно гадаене - защо и какво не са харесали. А по-важно е това да получават някаква "оценка" или искрено споделено мнение? Нормално е едно стихотворение да не го харесват всички, но оценка се дава, когато се цели градивност, иначе е безсмислена. Никога не съм обичала да критикувам, затова и не го правя. И няма да мълча, когато някой се опитва да проявява грубост в сайт за творчество. Критикът е човек с мисъл, който разсъждава, съпоставя. Личното спонтанно усещане не е обективно, ако не е обвързано със сравнение, съпоставяне. Да сложиш по-ниска оценка на стихотворение е опит да принизиш творчеството на автор. Особено ако други са го харесали. Аз пиша за тях, а не за този, който не харесва. Винаги ще има кой да не хареса, но не в това е въпросът.
  • Йоана- не съм анонимна, въпреки че се оценява анонимно и по съвест. И специално заради теб съм пренебрегнала тази молба за оценяване, защото ти постоянно молиш публиката да се обяснява. И обясних. Но аз, след като гледам постановката, не давам обяснения на актьорите. За театъра говоря -така го е изиграл, така съм го разбрала. За теб е по-важна звездичката??...съмнявам се. Обаче продължаваш да го доказваш. Не съжалявам, че прочетох стихотворението, а и щом е публикувано, значи не е забранено да се чете. Опитах. Като не става, не става... И всички четворки на света да получиш, ако имаш център, ще останеш в него. Но ако имаш повече от един - изместен е. "Би било полезно за всички", единствено ако всички искат това, което ти искаш. Не обобщавай. А за учителка ми е малко късно. Успех ти желая в това поприще.
  • Благодаря, Пепи, радвам се, че ти хареса!
    А смъкналият оценката анонимно не е зле да я обвърже "критиката" си с аргументиране. Но това е негов личен избор, макар че би било полезно за всички, щом е толкова велик "оценител", т.е. "учител" в поезията...
  • "Не искам покрай теб да изтека,
    а дом да съм за мъничка надежда. "
    Поздравления!
    Красив стих!
  • Едно интересно възмущение от употребата на думата "случа":

    https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=148390

    макар и малко встрани от темата, защото засяга по-скоро ежедневието, отколкото поезията.
  • Благодаря за споделеното! Нещо или някой да се случи не може да се изтърка, също както "обичам те" и т.н.; съм сигурна, че дотам е станал "клише", че дори се използва в ежедневието Изрази от типа "търсен е ефект" не са удачни при писане на критика, сякаш са опит за четене на мислите на автора. Малко повече аргументи и малко по-малко лично усещане и щеше да се получи чудесен критичен коментар! Но и така ми харесва! Все пак е споделяне от прочел!
  • "да ти се случа" е много изтъркано клише; в главата ми са четири автора поне, които са го използвали и ми накъртва вече. Търсен е ефект с повторения като "Дори в ума минутите да режат." но ми изглежда натруфено и затова не схванах идеята на всички образи, които всъщност са интересни с противоречивост, даже лека магия. Не ме развълнува, но пък е чудесна любовна изповед и си личи, че е написано с много чувство. Браво!
  • Толкова е хубаво, когато усетя, че съм развълнувала някого! Благодаря ви!
  • Красиво.
    Поздравявам те.
  • Ах, каква звънкост и мелодичност, Йоана! Това е звънкият глас на душата , способен да накара звездите да звънят като ноти. Ужасно ми допаднаха искрите, бягащи по редовете, нежността, философията и необятността на образите. Във вълнението си, някои не успях да ги визуализирам от пръв прочит, понеже бях заета повече да ги усещам, отколкото да си ги обяснявам. Да не се отплесвам, не ме бива в анализите, но много ми въздейства.
  • Красиво!
  • Много богато и образно! Поздрав
  • И да искаш да избягаш от философските мисли за живота, които те вълнуват, няма да можеш. Ти ги носиш в себе си. Те са във всичките ти произведения.
  • Аз също много харесах. Философско, интересно, образно. Хубаво!
  • Споделям личното си впечатление, Йоана. За мен това е най-силното ти стихотворение публикувано в този сайт. То е пълен синтез на форма и съдържание /тук включвам и заглавието/. Много силни чувства и рядко оригинални образи, поднесени логически последователно, а финалът:

    "Не искам покрай теб да изтека, а дом да съм за мъничка надежда"

    е кулминацията. Ще ми се да цитирам и други ярки находки, които ще отекват винаги в съзнанието ми:

    "Разнищена любов дъжда реди,
    земята и небето да преплува.";

    "На птицата - гласът ѝ е велик,
    защото не копнее да получи.";

    "и слънце в тананикащ хоризонт
    ключе за всеки златен миг заравя.";

    "дъгата има бляскави бои
    и в центъра е малка чучулига."

    За мен ти си кралица на поезията!
  • Развълнува ме истински и силно! Поздравявам те!
  • Разкош!
Propuestas
: ??:??