6 нояб. 2020 г., 11:09

От двете страни на часовника

536 7 21

 

От двете страни на часовника

 

И може би съдбата ти е с мен,

Макар и кратко - бяхме в небесата. 

Едни живеят само ден по ден,

а други - заживяват и в мечтата.

 

Не искам да ме чувстваш като миг,

да чакаш ден по ден да ти се случа.

Стремежът да сме двама е велик.

Съдбата си в очите ти да уча.

 

Дори в това да има самота.

Дори в ума минутите да режат

плътта - една врата в реалността,

зад нея - звездоликите валежи.

 

Звездите са безбройно много, знам.

Оттам ни връща мъката за кратко.

Секундата не мога да ти дам,

от времето прелиствана тетрадка.

 

Макар да има много да боли,

това е жаден опит да отключи 

сънят, като блещука и вали, 

пътеки на гора, неземен ручей, 

 

портал към вечността, уханно пи. 

Посоката на слънце и надежда, 

преди без нас отново да заспи, 

развива от най-залезната прежда.

 

Единият ѝ край в дланта ти бди,

а другият към моята танцува.

Разнищена любов дъжда реди,

земята и небето да преплува.

 

Не искам да ме чувстваш като миг,

а искам като ден да ти се случвам.

На птицата - гласът ѝ е велик,

защото не копнее да получи.

 

На изгрева - ликът му е живот,

защото за живота се раздава

и слънце в тананикащ хоризонт

ключе за всеки златен миг заравя.

 

Часовникът опитва да брои,

но някак все еднакъв миг достига, 

дъгата има бляскави бои

и в центъра е малка чучулига.

 

Душата - покрай нея е река.

Дори в ума минутите да режат.

Не искам покрай теб да изтека, 

а дом да съм за мъничка надежда. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • След коментара на Ина с призив да я блокирам, и изчезването на коментарите ѝ тук, някой може да реши, че съм я блокирала: нека да е ясно, че не аз съм я блокирала, а явно тя мен. Не знам по каква причина. Никога не съм се занимавала с нея, не я познавам, не знам каква е причината да ме блокира. Никого не съм блокирала и всеки е свободен да ме коментира, както иска, и винаги ще бъде така. Но ако някой си мисли, че критика = заяждане, нека си помисли пак. Целта на критиката не е да събори автор и да му убие вдъхновението, целта на критиката е да е обективна и да каже нещо смислено. Колкото повече емоция в една критика, колкото по-малко разсъждения, толкова по-зле. Смятам, че тук се развиват не само писатели, но и читатели, и е нормално и те да знаят, че от тях не се очаква просто да хвърлят разнородни забележки, когато не са в настроение, без да мислят за автора. Авторите все пак са тук заради читателите, не само заради себе си, и уважението е необходимо.
  • Йоана, моля, блокирай ме. Че ме сърбят много ръцете. Това е искрена молба към теб! И към другите разбира се, с уважение, че са им издържали нервите до тук. Ако сметнат за необходимо. Последното, което ще кажа на тази страница е - бъди жива и здрава. Това е важното.
  • Аз не пиша ниски оценки, просто защото не ги харесвам - в сайт за лично творчество!, но това е вече тема за форума. Оценките в училище са друга работа. Там учителите учат децата на нещо. Всеки е свободен да ме чете или да не ме чете, в никакъв случай не искам някой да ме чете, ако това му създава неприятно усещане, и съжалявам, ако така се е получило, Ина.
  • Ясно. Очаквах така да ми отговориш, защото ти съдиш за другите по себе си. Сега разбрах какво е оценката за теб. Горките ти бъдещи ученици... но как да е... Знаеш ли, като бях ученичка най-много ме разстройваха шестиците. Особено като ги получавах от учителката от литература, без да се замисли даже. А в живота двойките ме докараха до тук, до където съм. И съм удовлетворена от тях. И благодарна. Няма да те чета повече, спокойно, за коментар да не говорим, а за ниска оценка - абсурд! Абе, има толкова други неща за четене и мислене...ще се оправя някак. Благодаря ти. Между другото гооо ахед..напиши ми някоя друга двойка на стихотворенията. И не ми обяснявай причините. Тц! Те са ми ясни. Но ще знам, че си се успокоила и това ми стига.
  • Ако човек не може да се аргументира, не бива да смъква оценки. Това е моето мнение. Вярваш или не, има много хора, които се засягат, когато им смъкнат оценката. Защото тя е символ на омраза, неприязън, неодобрение или кой знае какво - и започва едно гадаене - защо и какво не са харесали. А по-важно е това да получават някаква "оценка" или искрено споделено мнение? Нормално е едно стихотворение да не го харесват всички, но оценка се дава, когато се цели градивност, иначе е безсмислена. Никога не съм обичала да критикувам, затова и не го правя. И няма да мълча, когато някой се опитва да проявява грубост в сайт за творчество. Критикът е човек с мисъл, който разсъждава, съпоставя. Личното спонтанно усещане не е обективно, ако не е обвързано със сравнение, съпоставяне. Да сложиш по-ниска оценка на стихотворение е опит да принизиш творчеството на автор. Особено ако други са го харесали. Аз пиша за тях, а не за този, който не харесва. Винаги ще има кой да не хареса, но не в това е въпросът.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...