6.11.2020 г., 11:09

От двете страни на часовника

538 7 21

 

От двете страни на часовника

 

И може би съдбата ти е с мен,

Макар и кратко - бяхме в небесата. 

Едни живеят само ден по ден,

а други - заживяват и в мечтата.

 

Не искам да ме чувстваш като миг,

да чакаш ден по ден да ти се случа.

Стремежът да сме двама е велик.

Съдбата си в очите ти да уча.

 

Дори в това да има самота.

Дори в ума минутите да режат

плътта - една врата в реалността,

зад нея - звездоликите валежи.

 

Звездите са безбройно много, знам.

Оттам ни връща мъката за кратко.

Секундата не мога да ти дам,

от времето прелиствана тетрадка.

 

Макар да има много да боли,

това е жаден опит да отключи 

сънят, като блещука и вали, 

пътеки на гора, неземен ручей, 

 

портал към вечността, уханно пи. 

Посоката на слънце и надежда, 

преди без нас отново да заспи, 

развива от най-залезната прежда.

 

Единият ѝ край в дланта ти бди,

а другият към моята танцува.

Разнищена любов дъжда реди,

земята и небето да преплува.

 

Не искам да ме чувстваш като миг,

а искам като ден да ти се случвам.

На птицата - гласът ѝ е велик,

защото не копнее да получи.

 

На изгрева - ликът му е живот,

защото за живота се раздава

и слънце в тананикащ хоризонт

ключе за всеки златен миг заравя.

 

Часовникът опитва да брои,

но някак все еднакъв миг достига, 

дъгата има бляскави бои

и в центъра е малка чучулига.

 

Душата - покрай нея е река.

Дори в ума минутите да режат.

Не искам покрай теб да изтека, 

а дом да съм за мъничка надежда. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • След коментара на Ина с призив да я блокирам, и изчезването на коментарите ѝ тук, някой може да реши, че съм я блокирала: нека да е ясно, че не аз съм я блокирала, а явно тя мен. Не знам по каква причина. Никога не съм се занимавала с нея, не я познавам, не знам каква е причината да ме блокира. Никого не съм блокирала и всеки е свободен да ме коментира, както иска, и винаги ще бъде така. Но ако някой си мисли, че критика = заяждане, нека си помисли пак. Целта на критиката не е да събори автор и да му убие вдъхновението, целта на критиката е да е обективна и да каже нещо смислено. Колкото повече емоция в една критика, колкото по-малко разсъждения, толкова по-зле. Смятам, че тук се развиват не само писатели, но и читатели, и е нормално и те да знаят, че от тях не се очаква просто да хвърлят разнородни забележки, когато не са в настроение, без да мислят за автора. Авторите все пак са тук заради читателите, не само заради себе си, и уважението е необходимо.
  • Йоана, моля, блокирай ме. Че ме сърбят много ръцете. Това е искрена молба към теб! И към другите разбира се, с уважение, че са им издържали нервите до тук. Ако сметнат за необходимо. Последното, което ще кажа на тази страница е - бъди жива и здрава. Това е важното.
  • Аз не пиша ниски оценки, просто защото не ги харесвам - в сайт за лично творчество!, но това е вече тема за форума. Оценките в училище са друга работа. Там учителите учат децата на нещо. Всеки е свободен да ме чете или да не ме чете, в никакъв случай не искам някой да ме чете, ако това му създава неприятно усещане, и съжалявам, ако така се е получило, Ина.
  • Ясно. Очаквах така да ми отговориш, защото ти съдиш за другите по себе си. Сега разбрах какво е оценката за теб. Горките ти бъдещи ученици... но как да е... Знаеш ли, като бях ученичка най-много ме разстройваха шестиците. Особено като ги получавах от учителката от литература, без да се замисли даже. А в живота двойките ме докараха до тук, до където съм. И съм удовлетворена от тях. И благодарна. Няма да те чета повече, спокойно, за коментар да не говорим, а за ниска оценка - абсурд! Абе, има толкова други неща за четене и мислене...ще се оправя някак. Благодаря ти. Между другото гооо ахед..напиши ми някоя друга двойка на стихотворенията. И не ми обяснявай причините. Тц! Те са ми ясни. Но ще знам, че си се успокоила и това ми стига.
  • Ако човек не може да се аргументира, не бива да смъква оценки. Това е моето мнение. Вярваш или не, има много хора, които се засягат, когато им смъкнат оценката. Защото тя е символ на омраза, неприязън, неодобрение или кой знае какво - и започва едно гадаене - защо и какво не са харесали. А по-важно е това да получават някаква "оценка" или искрено споделено мнение? Нормално е едно стихотворение да не го харесват всички, но оценка се дава, когато се цели градивност, иначе е безсмислена. Никога не съм обичала да критикувам, затова и не го правя. И няма да мълча, когато някой се опитва да проявява грубост в сайт за творчество. Критикът е човек с мисъл, който разсъждава, съпоставя. Личното спонтанно усещане не е обективно, ако не е обвързано със сравнение, съпоставяне. Да сложиш по-ниска оценка на стихотворение е опит да принизиш творчеството на автор. Особено ако други са го харесали. Аз пиша за тях, а не за този, който не харесва. Винаги ще има кой да не хареса, но не в това е въпросът.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...