18 abr 2010, 0:24

От двете страни на поточето 

  Poesía
902 0 17
Отмина нощта и денят проговори
на своя език - с облак дъждовен.
От утрото капките жадно събирам -
поточето в мен пак да клокочи.
До теб съм и тихо бълбукам,
и стигам брега на отминала пролет,
а там е красиво, защото светът е
населен от спомен за двама.
Лъчите на слънцето отново са струни
на свиреща огнени танци китара,
песента й се люшва палаво над тревата
и събужда щурците на лятото. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??