От двете страни на поточето
1K
0
17
Отмина нощта и денят проговори
на своя език - с облак дъждовен.
От утрото капките жадно събирам -
поточето в мен пак да клокочи.
До теб съм и тихо бълбукам,
и стигам брега на отминала пролет,
а там е красиво, защото светът е
населен от спомен за двама.
Лъчите на слънцето отново са струни
на свиреща огнени танци китара,
песента й се люшва палаво над тревата
и събужда щурците на лятото.
И потича потокът на времето,
като пясък, изтичащ през пръстите,
изградил във душите мостове,
които дори вечността
не може да срути.
А от двете страни на поточето
незабравки цъфтят от сълзите ни.
Брегове
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
