От дъното построих си стълба

и излязох на върха.

От калта създадох почва

и отгледах си цветя.

На света дарявах аз смеха,

но отвътре бях тъмна, мрачна,

даже мъничко зла.

И така аз драпах все нагоре към върха,

изкачвайки се, строях си стена.

В джобовете стисках

упорито надежди,

че някой ден ще има и за мене светлина.

Сега съм тук,

под мене стълбата бавно се разпада,

от дъното ме викат тежки гласове,

но пред мен върха се очертава

и свети с твоето лице,

с любов очите ти изгарят

всяка сянка, дебнеща след мен.

Обичам те! В сърцето си го знаех...

Обичай ме... защото дъното зове...