От дъното построих си стълба
и излязох на върха.
От калта създадох почва
и отгледах си цветя.
На света дарявах аз смеха,
но отвътре бях тъмна, мрачна,
даже мъничко зла.
И така аз драпах все нагоре към върха,
изкачвайки се, строях си стена.
В джобовете стисках
упорито надежди,
че някой ден ще има и за мене светлина.
Сега съм тук,
под мене стълбата бавно се разпада,
от дъното ме викат тежки гласове,
но пред мен върха се очертава
и свети с твоето лице,
с любов очите ти изгарят
всяка сянка, дебнеща след мен.
Обичам те! В сърцето си го знаех...
Обичай ме... защото дъното зове...
© Йоана Все права защищены