Jun 2, 2009, 10:34 PM

От дъното построих си стълба...

  Poetry » Love
908 0 0

От дъното построих си стълба

и излязох на върха.

От калта създадох почва

и отгледах си цветя.

На света дарявах аз смеха,

но отвътре бях тъмна, мрачна,

даже мъничко зла.

И така аз драпах все нагоре към върха,

изкачвайки се, строях си стена.

В джобовете стисках

упорито надежди,

че някой ден ще има и за мене светлина.

Сега съм тук,

под мене стълбата бавно се разпада,

от дъното ме викат тежки гласове,

но пред мен върха се очертава

и свети с твоето лице,

с любов очите ти изгарят

всяка сянка, дебнеща след мен.

Обичам те! В сърцето си го знаех...

Обичай ме... защото дъното зове...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...