Обичам те като река.
Изменям се и бързам,
ала все една и съща.
И бушува в мен
любов голяма,
която може да лекува.
Щом си капнал от умора,
бих ти дала цялата
да ме изпиеш.
И горчивите си сълзи
от другите да скриеш
в мойте дълбини.
С твоята усмивка
бих посрещала деня.
И бих се спряла
по течението,
ако само ме повикаш.
А в замяна
нищичко не искам,
само за мъничко при мен да идваш…
© Вярващата Todos los derechos reservados
Талант имаш в поезията, Вярваща! Прегледах профила ти - само няколко стихотворения, но са прекрасни. Дано не си се пренасочила към прозата.
Ще е загуба за поезията.
Поздравление! Високо оценявам този стил на писане.