8 oct 2011, 17:25

От една река

  Poesía » Otra
787 0 1

Обичам те като река.

Изменям се и бързам,

ала все една и съща.

 

И бушува в мен

любов голяма,

която може да лекува.

 

Щом си капнал от умора,

бих ти дала цялата

да ме изпиеш.

 

И горчивите си сълзи

от другите да скриеш

в мойте дълбини.

 

С твоята усмивка

бих посрещала деня.

 

И бих се спряла

по течението,

ако само ме повикаш.

 

А в замяна

нищичко не искам,

само за мъничко при мен да идваш…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вярващата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Звучи толкова просто, а е така завладяващо. Нима не е в това изкуството на думите - по естествен начин да изричаш неща, които едва след като прочетем, разбираме как е трябвало да ги кажем, ако бихме имали тази възможност?

    Талант имаш в поезията, Вярваща! Прегледах профила ти - само няколко стихотворения, но са прекрасни. Дано не си се пренасочила към прозата.
    Ще е загуба за поезията.

    Поздравление! Високо оценявам този стил на писане.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...