8.10.2011 г., 17:25

От една река

786 0 1

Обичам те като река.

Изменям се и бързам,

ала все една и съща.

 

И бушува в мен

любов голяма,

която може да лекува.

 

Щом си капнал от умора,

бих ти дала цялата

да ме изпиеш.

 

И горчивите си сълзи

от другите да скриеш

в мойте дълбини.

 

С твоята усмивка

бих посрещала деня.

 

И бих се спряла

по течението,

ако само ме повикаш.

 

А в замяна

нищичко не искам,

само за мъничко при мен да идваш…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вярващата Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Звучи толкова просто, а е така завладяващо. Нима не е в това изкуството на думите - по естествен начин да изричаш неща, които едва след като прочетем, разбираме как е трябвало да ги кажем, ако бихме имали тази възможност?

    Талант имаш в поезията, Вярваща! Прегледах профила ти - само няколко стихотворения, но са прекрасни. Дано не си се пренасочила към прозата.
    Ще е загуба за поезията.

    Поздравление! Високо оценявам този стил на писане.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...