8 окт. 2011 г., 17:25

От една река

789 0 1

Обичам те като река.

Изменям се и бързам,

ала все една и съща.

 

И бушува в мен

любов голяма,

която може да лекува.

 

Щом си капнал от умора,

бих ти дала цялата

да ме изпиеш.

 

И горчивите си сълзи

от другите да скриеш

в мойте дълбини.

 

С твоята усмивка

бих посрещала деня.

 

И бих се спряла

по течението,

ако само ме повикаш.

 

А в замяна

нищичко не искам,

само за мъничко при мен да идваш…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вярващата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Звучи толкова просто, а е така завладяващо. Нима не е в това изкуството на думите - по естествен начин да изричаш неща, които едва след като прочетем, разбираме как е трябвало да ги кажем, ако бихме имали тази възможност?

    Талант имаш в поезията, Вярваща! Прегледах профила ти - само няколко стихотворения, но са прекрасни. Дано не си се пренасочила към прозата.
    Ще е загуба за поезията.

    Поздравление! Високо оценявам този стил на писане.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...