Индиана (Криси)
1 218

2 ene 2008, 9:43

От екология крещя!

Poesía » Civil

1K 0 31

Вълни от пушеци. Мъгла.

И плачат друми, нявга романтични...

Безброй коли. Тъй лъскави. Гора.

Усти им зеят, вулканични.

Простенва въздухът. Беда!

Какво направи с нас прогресът?

От Екология крещя!

И от човешката намеса...

Втрещена е. Кърви Земята.

ДушИ я вечната печал.

Във смог потъва долината.

Снегът заспива - ням и бял...

Но стана мрачно. А във мене

искрят пожари от Слънца.

Земята гибелно да стене

не искам! Точка. Докога?!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

аннавлад (Анна Дюлгерова)

Поздравявам те за гражданската ти позиция! Много е силен стихът ти!

2008-01-05T14:41:04+02:00
лъвче (Лъки)

Истината е открита отдавна,като топлата вода,но индустрията няма интерес от истини и кървави сълзи.Как би могла да си посволи толкова загуби?!!!
Много хубав и истински стих!Дано повече хора извикат в протест!

2008-01-03T20:18:37+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Поздравления за стиха и идеята.Много хора още трябва да го прочетат и да се замислят...

2008-01-03T08:44:01+02:00
AzDobrata (Аз Добрата)

Земята гибелно да стене

не искам! Точка. Докога?!...
Докогато спрем да се чувстваме господари на нещо, което не ни принадлежи и да престанем с егото си на ВЛАСТВАЩИ...Защото съм убедена, че един ден природата ще си поиска своето и ще си отмъсти! Но тогава ще е прекалено късно!Поздрави за прекрасната ти гражданска позиция!!!!!

2008-01-02T22:13:00+02:00
mradkova (Виолет Гаджева)

Страхотна идея!Браво!!!!!

2008-01-02T22:10:55+02:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0